ДЦП

КАКВО Е ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА?

Под това понятие се разбира голяма група от двигателни, говорни и смислови увреждания, които са резултат от увреждания на мозъка, възникнали преди раждането, по време на раждане или след него до 3 годишна възраст. Пораженията на мозъка остават и в развитието си след това, двигателните увреждания обаче без лечение се задълбочават.

КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА МОЗЪЧНАТА ПАРАЛИЗА?

Това е най-често задавания въпрос от родителите. Преди всичко трябва ясно да различавама мозъчната парализа от детския паралич/полиомиелит/. Детската мозъчна парализа е инфекциозно заболяване. При нея са засегнати предните коренчета на мозъка от където излизат нервните влакна към мускулите. Мускулите от своя страна не са способни за своята функция, парализата се проявява с увреждане на крайниците и ограничаване на рефлексите. Говорим тогава за периферна парализа.

При мозъчна парализа става въпрос и за поражения на различните мозъчни структури от мозъчната тъкан, нервни центрове- това е централна парализа. Поразяването на мозъка може да има най-различни причини. От недоносени деца/25-30%/ до увреждания- кръвоизлив, инфекции, през дълговременни раждания-голям плод, стеснени родови канали. Също така несъответствието в кръвните групи на родителите,особенно PH фактор, както и боледуването на майката по време на бременноста.

При всички деца родени по нетрадиционен начин трябва да се отделя голямо внимание, да се посещава редовно детска консултация за да може веднага да се започне необходимото лечение.

ИЗКЛЮЧЕНО Е ДА СЕ ЛЕКУВАТ КЪРМАЧЕТА И ДЕЦА ДО 3 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ В ЗАТВОРЕНО ПРОСТРАНСТВО И БОЛНИЦИ БЕЗ СЪЩЕСТВЕНАТА ПОМОЩ НА РОДИТЕЛИТЕ

На детето му е нужно семейна обстановка, а родителите от своя страна трябва да разберат, че могат да помагат интензивно за развитието и лечението на своето дете. Не трябва детето да контактува непрекъснато с деца болни като него, това влияе негативно върху неговата психика.Трябва да има максимален контакт с околната среда, което ще допринесе най-много за подобряването му и създаване обществени и самостоятелни навици.

ОСНОВНИ ПРАВИЛА НА ЛЕЧЕНИЕ:

- навременно започване

- индивидуалност

- комплексност

- съвместност

Навременно започване- колкото по- рано се започне с рехабилитацията и лечението,толкова по- добре за детето и шансовете за подобряване са много по- големи.

Индивидуалност- индивидуалния подход е много важен за детето, всяко дете е различно и не може да се работи ”по калъп”.

Комплексност- да се използват всички познати на рехабилитацията методи и похвати.

Най-важна е двигателното възпитание което произтича от различните упражнения- движение на главата, преобръщане, пълзене, сядане, клякане, ставане и ходене.

Най-често задавания въпрос от родителите- Кога детето ще проходи?

Отговорът на този въпрос е много труден, зависи от много условия. Трябва постепенно да се усъвършенстват отделните етапи, тъй като движението произтича от предишния етап на състоянието на мускула. Докато детето не повдига главата от легнало положение, докато не се научи да сяда, докато не се научи да пълзи, не може да се научи да става и ходи.

Съвместност- съвместната работа на рехабилитатора с родителя е неразделна част от успехът за детето. Особено внимание искам да обърна на бабите и дядовците ,които съжаляват децата и ги пазят от болка и умора от упражненията- не,те им правят мечешка услуга!

Трябва ежедневна рехабилитация и упражнения!

Не бива да се пъшка над тежката диагноза а трябва да се избере най- рационалната рехабилитация и метод за лечение. Не се надявайте на ”чудодейни лекарства” няма такива. Колкото по- рано се започне рехабилитацията, толкова по- добре.

ЗАПОМНЕТЕ, ЧЕ СЛЕД ТРЕТАТА ГОДИНА ОТ ЖИВОТА ЗАПОЧВАНЕТО НА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ ЩЕ ДОНЕСЕ СЪВСЕМ МАЛКА ПОЛЗА.

Webrsolution - Уеб дизайн студио © 2019
X

Right Click

No right click