Инсулт

Мозъчният инсулт е вид остър сърдечносъдов инцидент, при който настъпва

рязка загуба на мозъчна функция поради нарушаване на мозъчния кръвоток. Два основни типа нарушения в кръвотока водят до настъпването на инсулт – исхемия и кръвоизливи. Съответно, инсултите се разделят на две големи групи – исхемични и хеморагични. При исхемията се наблюдава запушване на мозъчен съд от тромб или ембол, който намалява кръвотока към дадена част от мозъка, което води до масирано измиране на нервни клетки в засегнатата тъкан. Невронална смърт настъпва и в условията на кръвоизлив, най-често дължащ се на разкъсан кръвоносен съд. Инсултът е спешно състояние, изискващо незабавна медицинска намеса. По-високата смъртност е свързвана с по-голямо забавяне на първите медицински грижи, докато по-бързото им полагане повишава преживяемостта. Последвалите усложнения зависят най-вече от това коя област от мозъка бива засегната, колко масирана е загубата на нервни клетки и в по-малка степен от последващата рехабилитация. Мозъчните инсулти са една от водещите причини за смъртност в развитите страни. В България те оказват огромен натиск върху системата на националното здравеопазване, предизвиквайки огромни разходи за лечение на усложненията и изплащане на болнични разноски, както и поради продължителната нетрудоспособност, която предизвикват у голяма част от населението. Предвид всичко това е добре да обърнем внимание на това сериозно медицинско състояние.

Най-важният рисков фактор за настъпването на мозъчен инсулт е неконтролираната хипертония. Твърде често, тя е налице едновременно с други рискови фактори като атеросклероза и високи плазмени липиди – холестерол и триглицериди, затлъстяване, диабет, тютюнопушене, консумация на големи количества алкохол и др.

Някои фармакологични агенти също могат да доведат до настъпването на инсулт. Това са най-вече кокаинът и амфетамините, които имат силен ефект върху кръвното налягане и пулса и могат да доведат до спукване на мозъчен съд при определени обстоятелства.Особено внимание трябва да се обърне на триадата хипертония-атеросклероза-висок холестерол. Трайното повишение на нивата на холестерол с ниска плътност - „лошия“ холестерол, води до засиленото му отлагане по стените на артериите. Когато процесът продължава достатъчно дълго, това води до формирането на плаки, които запушват важни съдови пътища като коронарните артерии или големите мозъчни съдове. Макар че това само по себе си също предизвиква ограничаване на кръвотока, в повечето случаи това протича хронично и не предизвиква остри инциденти. Те най-често настъпват, когато такава плака се разкъса и парченца от нея запушат голям кръвоносен съд.

Високото кръвно налягане играе ролята на рисков фактор по два начина. От една страна, то може да предизвика разкъсването на артериален съд, още повече, че атеросклеротичните плаки силно намаляват гъвкавостта и устойчивостта на артериите. От друга страна, повишеното кръвно налягане допринася и за разкъсването на атеросклеротичните плаки. Поставянето на диагнозата включва образни техники за визуализиране на пораженията в мозъчната тъкан – компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Последващите терапевтични мероприятия зависят от типа на инсулта, засегнатите области в мозъка и съответните физиологични поражения.

Най-общо казано, при исхемичните инсулти, предизвикани от тромб, се пристъпва към отстраняването му с цел отпушване на кръвоносните съдове. Това става по два основни начина – с помощта на хидролитични ензими, които разграждат тромба по химичен път– тромболиза, или чрез механичното му отстраняване от хирург.

Масирани инсулти,при които умират обширни участъци от мозъчната тъкан, могат да предизвикат тежки мозъчни отоци. В някои случаи това налага извършването на процедура, наречена хемикраниектомия – временното премахване на част от черепа откъм засегнатата страна на мозъка. Това се прави, за да се избегнат сериозните поражения, които увеличеният натиск в черепната кухина би могъл да има върху мозъка.

Инвалидизацията в една или друга степен засяга болшинството от преживелите инсулт. Тя най-често включва пълна или частична загуба на функция в една или повече мускулни групи, мускулна слабост или спастичност; частична загуба на сетивност – слух, зрение, осезание; затруднен говор и др. Възможно е отпадане на дъвкателната или гълтателната функция при поразяване на съответните мозъчни центове.

Емоционалните последствия са директен резултат от поразяването на съответните мозъчни центрове или от огорчението и трудното примиряване с новото положение.

Рехабилитацията в повечето случаи се провежда от мултидисциплинарен екип от специалисти, които най-често включват физиотерапевти, кинезитерапевти, логопеди и рехабилитатори. Опитът показва, че по-бързото започване на рехабилитацията води до по-бързо и по-значително компенсиране на пораженията. Най-голямо подобрение при болшинството пациенти се наблюдава в рамките на прозорец от шест месеца, след който, въпреки че може да се наблюдава подобрение на засегнатите функции с години, то най-често е твърде бавно и слабо.

Webrsolution - Уеб дизайн студио © 2019
X

Right Click

No right click