При голяма част от хората, които са прекарали средно тежък мозъчен инсулт, се наблюдават увреждания. В тези случаи е от изключително значение навременната и правилна рехабилитация.

Чрез нея може да се постигне значително подобрение на състоянието на пациента, да се ускори самият процес на възстановяване,
което да доведе до възможно най-малко усложнения и трайни последици от инсулта. За правилна рехабилитация трябва да се вземат под внимание важни фактори - вид и сила на инсулта, възрастта на пациента, какви други заболявания има. Колкото по-рано се започне, толкова по-добри и бързи ще бъдат резултатите. Препоръчва се рехабилитацията да започне колкото се може по-рано след стабилизиране на болния.
В повечето случаи лечебните заведения започват да я прилагат след седмия ден от получаването на инсулта. След изписването на пациента рехабилитацията не бива да се прекъсва, за да се задържи ефектът от нея и да се продължи процеса по възстановяване.

 Може да се провежда в специализирано заведение или в дома на пациента докато се достигне до оптималния възможен резултат. За целта се изготвя специална рехабилитационна програма, съобразена със състоянието на пациента, която да вземе в предвид по-близки и по-далечни цели. Започва се с това пациентът да може да се премества, да сяда, да се изправя до седнало положение. След като това се постигне, вече се поставя за цел пациентът да може да се изправя, да пази равновесие.

Рехабилитацията помага, като:

- Намалява болките, сковаността, спазмите в мускулите

- Увеличава силата на мускулите

- Подобрява възстановяването на засегнати крайници, ако има такива

- Предотвратява патологичното свиване на крайниците и ставите, което иначе би довело до инвалидизиране и нарушаване на качеството на живот

- Много често се среща нарушение в походката – лечебната гимнастика би спомогнала за премахването на това, като се възстановят
предишните модели на движение

- Повлиява положително на равновесието при движение или стоеж

Рехабилитацията в домашни условия е от особено значение за преодоляване на трудностите, които би могъл да срещне пациентът в своето ежедневие. По този начин терапевтът може адекватно да прецени какви са те и да помогне по най-добрия начин за тяхното преодоляване. Това може да се състои и в помощ и обучение на близките на пациента, за да могат те да му оказват нужната помощ в неговото ежедневие, защото нерядко възстановяването може да трае с години. В някои случаи дори се налага използването на помощни средства, за чийто правилен избор терапевтът би могъл да бъде от голяма полза.